Jun 16, 2009, 9:58 AM

Косач на детелини

  Poetry » Love
663 0 1

                  Детелинено нежни 
                 са ръцете ти,
                 очите ти
                 са много детелинени,
                 сякаш е листче твоят зеленикав ирис.
                 Пръстите на ръката ти малка
                 се свиват като лист 
                 на детелина.
                 И ето,
                 ти си четирилистието ми.

 

                                        ***                                                              
                                Не искаш ли вече
                                твоите детелинено нежни                                 ръце и очи                                          да са четирилистието ми.                                 Тогава отрежи                                 зеленото от очите ми,                                 което е отразено чрез ирисите ти.                                 Да видим какво ще остане,                                 да усетя болката в сърцето си,                                 когато побелеят очите ми!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Любомир Николов All rights reserved.

Comments

Comments

  • ( Белла ) , така е. Но този стих не можеше да е написан, ако това се бе случило. Поздрави!

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...