16.06.2009 г., 9:58

Косач на детелини

654 0 1

                  Детелинено нежни 
                 са ръцете ти,
                 очите ти
                 са много детелинени,
                 сякаш е листче твоят зеленикав ирис.
                 Пръстите на ръката ти малка
                 се свиват като лист 
                 на детелина.
                 И ето,
                 ти си четирилистието ми.

 

                                        ***                                                              
                                Не искаш ли вече
                                твоите детелинено нежни                                 ръце и очи                                          да са четирилистието ми.                                 Тогава отрежи                                 зеленото от очите ми,                                 което е отразено чрез ирисите ти.                                 Да видим какво ще остане,                                 да усетя болката в сърцето си,                                 когато побелеят очите ми!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Любомир Николов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • ( Белла ) , така е. Но този стих не можеше да е написан, ако това се бе случило. Поздрави!

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...