16.06.2009 г., 9:58

Косач на детелини

658 0 1

                  Детелинено нежни 
                 са ръцете ти,
                 очите ти
                 са много детелинени,
                 сякаш е листче твоят зеленикав ирис.
                 Пръстите на ръката ти малка
                 се свиват като лист 
                 на детелина.
                 И ето,
                 ти си четирилистието ми.

 

                                        ***                                                              
                                Не искаш ли вече
                                твоите детелинено нежни                                 ръце и очи                                          да са четирилистието ми.                                 Тогава отрежи                                 зеленото от очите ми,                                 което е отразено чрез ирисите ти.                                 Да видим какво ще остане,                                 да усетя болката в сърцето си,                                 когато побелеят очите ми!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Любомир Николов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • ( Белла ) , така е. Но този стих не можеше да е написан, ако това се бе случило. Поздрави!

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...