31 июл. 2011 г., 14:26

Кошмар

534 0 1

Какъв бе този сън,

обгърнал ме със забрава.

Коя съм? И какво се случи?

Какъв е този свят?

Как всичко спря

и мракът плъзна в живота,

мъглата плътна всичко скри от мен.

А влагата обхваща обездвижени кости

и иронично се надсмива над безсилието в мен,

прониква плесента с ръце жестоки,

обхваща мозъка и спира мисълта.

Окови тежки смачкват ми ръцете,

задъхвам се и искам да крещя,

не стига въздухът, разкъсва дробовете,

очите търсят помощ, но уви…

Сама съм - натежава сивотата

в света край мен и моите дни.

И зная, трябва аз да счупя

окови тежки, па макар дори

плътта болезнено да се разкъса

и костите в мен да се строшат.

Как искам мощен ураган да връхлети

и с вихри силни той безмилостно да помете

и мрака, и мъглата в моя сън…

Поемам въздух.

Викът раздира дробовете,

кръвта пулсира в моето сърце,

във всяка клетка завръща се животът,

и с мощен тласък той изхвърля плесента,

отново виждам, чувствам и живея,

прогонен е кошмарът от съня.

Сега над мен е нощното небе,

с обич гледа ме луната,

изгонва всички мои страхове

и пак спокойно е в душата.

Звездите ме обгръщат с топлина,

магични приказки шептят в мрака,

усмихвам се и казвам - Лека нощ,

прогонен е кошмарът надалече…

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Росица Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...