Кошмар

Поэзия

545 0 4

КОШМАР

Ти спеше вече...

И кротко се усмихваше насън,

със нежен глас

като на поточе звън.

А аз лежах до теб в нощта

с отворени очи,

и чувах в себе си

гласа на самотата

как звучи...

Поглъщах те с очи,

но не посмях да те докосна

даже със целувка.

Ръката не протегнах даже

за сетна горестна

милувка...

И стиснал зъби,

не отроних нита звук!

Да не смутя чаровния ти сън

и нежностите,

споделени вече

с друг...

Станах и тръгнах

в утринния мрак.

Вървях и питах:

Ти, Сърце, ще можеш ли

да заобичаш

пак?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

renika67 (Ирена Георгиева)

Много е хубаво,много...

2011-06-03T22:44:23+03:00
petertpetrov (Петър Петров)

Драга Ели,не си ли наблюдавала как по-големи деца се смеят и говорят на сън?Така правят и някои големи хора,които са преживели нещо впечатляващо.Съжалявам ,ако не си го преживяла, но без да си била потърпевша страна.

2011-06-01T22:15:53+03:00
ellyst (Ели)

"И кротко се усмихваше насън, със нежен глас като на поточе звън." Последно, усмихвала се е, или е говорела насън? Иначе импресията не е лоша. Но стихът не впечатлява.

2011-05-31T12:48:40+03:00
elenasim1 (Елeна)

!!! Хареса ми! Поздрави!

2011-05-30T09:13:14+03:00