29.05.2011 г., 23:48 ч.

Кошмар 

  Поезия
473 0 4
КОШМАР
Ти спеше вече...
И кротко се усмихваше насън,
със нежен глас
като на поточе звън.
А аз лежах до теб в нощта
с отворени очи,
и чувах в себе си
гласа на самотата
как звучи...
Поглъщах те с очи,
но не посмях да те докосна ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петър Петров Всички права запазени

Предложения
: ??:??