КОШМАР
Ти спеше вече...
И кротко се усмихваше насън,
със нежен глас
като на поточе звън.
А аз лежах до теб в нощта
с отворени очи,
и чувах в себе си
гласа на самотата
как звучи...
Поглъщах те с очи,
но не посмях да те докосна ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up