May 29, 2011, 11:48 PM

Кошмар 

  Poetry
474 0 4
КОШМАР
Ти спеше вече...
И кротко се усмихваше насън,
със нежен глас
като на поточе звън.
А аз лежах до теб в нощта
с отворени очи,
и чувах в себе си
гласа на самотата
как звучи...
Поглъщах те с очи,
но не посмях да те докосна ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Петър Петров All rights reserved.

Random works
: ??:??