21 авг. 2024 г., 20:31

Кошмар

432 0 0

Сънувах я във полусянка

лице така и не видях

Една забулена вакханка

символ на самия грях

 

Ръцете си тя бе обвила

около моята снага

и жадно пиеше моята сила

прикрита в мрака на нощта

 

Желаеше ме неприкрито

За нея бях аз блян, живот

Пропадах и почти се свличах 

в ръцете и като във гроб

 

Смразяващ и злокобен шепот

в ухото мое зашептя

Ти мой ще си. Ще страдаш вечно...

Ще взема твоята душа!

 

Не ще намериш мир ни прошка

Ще скиташ вечно по света

Не ме моли! Аз нямам милост

защото знай аз съм Смъртта

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Росица Георгиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....