18 июн. 2009 г., 10:59

Кошмари

625 0 14

   

Кошмари ме гонят
и нощем, и бягам...
Вини ми говорят,
къде да ги слагам?...
Раздели ме порят -
непосилна тяга...

Накриво разбират
ми думите – плача...
Обиждат, презират,
и губя се в здрача...
Душата одират,
„жестоки палачи”...

Кошмари ме гонят
и вече не бягам...
Лъжи ми говорят - 
истини полагам...
Мечтите ми тровят - 
на олтара слагам...
....
От рая изпаднах.
Във болка попаднах -
безсънна...

Във ада ме пращат.
Горчива е чашата - 
бездънна...

Омраза не влагам. 
На обич залагам -  
безмълвна...









Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Агапея Полис Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Не мога да кажа нищо друго, освен Мерси!
  • Много силно стихотворение, Агапея, искрени поздравления!
  • Всеки го прави, както умее, Краси, по-важно е обичта да остане...Благодаря, че прочете!
  • Обичта може да бъде изказана с най-красиви думи и доказвана с безмълвни дела.На жените май им допада повече първото.
  • Незная Мариана, всеки има право на своя избор...каквото и да е не може да промени обичта, когато е чиста и истинска.. Мерси за думите и пожеланието!

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...