16 нояб. 2007 г., 22:51

Кошмарно

Поэзия » Философская

1.3K 0 13

Дано сънищата ми не са пророчески
сънувах един зловещ паноптикум на мъртвите си любови
бяха като фигурите от Великденския остров
и до една се смееха злобно ехидни
давеха ме в бистри води
крещях неистово
с наметала от коприва ме завиваха вещици грозни
търсех помощ безпомощна
мъртвите ме отминаваха мълчаливо
дори майка ми
лека й пръст
не каза
че ме обича
палачи със скрити лица ме наливаха с вино черно
пропадах шеметно в незнайни бездни
където прелитаха грачещи врани
просветваха жертвени клади
на дъното беше тъмно като в рог
сама се борех
грешна
знам
грешна заради тебе
моя любов
отчаяно търсех те
но
прости ми
най-много
търсех
Бог.

Евгения Маринчева

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

PLACEBO (Евгения Маринчева)

Седем, огромно благодаря за този коментар!
Отдавна не бях чела толкова точен и философско-размислящ коментар!
А колкото до Его-то... можем да си говорим много за него. От него произтича всяка една мисъл, всяко едно дело, които са в нас и от нас.
Искрено благодаря още веднъж!

2007-12-05T23:00:57+02:00
Седем (Дани Монов)

сама се борех
грешна
знам
грешна заради тебе
моя любов
_______________________
Невероятен стих!!!
Всъщност, ако позволиш PLACEBO истината в нас е една или друга, но едва ли съзнаваме, че в повечето случаи, точно ние изоставяме обичните си...вбримчени в някакви вътрешни веруя вплетени в зова на егото си.
Силна тема.
Благодаря за прочетеното.

2007-11-27T21:30:26+02:00
PLACEBO (Евгения Маринчева)

Светла, сполай, че прочете!
Поздрави!

2007-11-18T09:37:22+02:00
PLACEBO (Евгения Маринчева)

Вилдан, сполай!!!

2007-11-17T11:10:35+02:00
feia (Вилдан Сефер)

Интересна архитектоника и силен заряд има стихът ти!Поздравления!

2007-11-17T10:55:32+02:00