PLACEBO (Евгения Маринчева) PLACEBO (Евгения Маринчева)
125
Nov 16, 2007, 10:51 PM

Кошмарно

1.3K 0 13
Дано сънищата ми не са пророчески
сънувах един зловещ паноптикум на мъртвите си любови
бяха като фигурите от Великденския остров
и до една се смееха злобно ехидни
давеха ме в бистри води
крещях неистово
с наметала от коприва ме завиваха вещици грозни
търсех помощ безпомощна
мъртвите ме отминаваха мълчаливо
дори майка ми
лека й пръст
не каза
че ме обича
палачи със скрити лица ме наливаха с вино черно
пропадах шеметно в незнайни бездни
където прелитаха грачещи врани
просветваха жертвени клади
на дъното беше тъмно като в рог
сама се борех
грешна
знам
грешна заради тебе
моя любов
отчаяно търсех те
но
прости ми
най-много
търсех
Бог.

Евгения Маринчева

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Евгения Маринчева All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • PLACEBO (Евгения Маринчева)
    PLACEBO (Евгения Маринчева)
    Седем, огромно благодаря за този коментар!
    Отдавна не бях чела толкова точен и философско-размислящ коментар!
    А колкото до Его-то... можем да си говорим много за него. От него произтича всяка една мисъл, всяко едно дело, които са в нас и от нас.
    Искрено благодаря още веднъж!
  • Седем (Дани Монов)
    Седем (Дани Монов)
    сама се борех
    грешна
    знам
    грешна заради тебе
    моя любов
    _______________________
    Невероятен стих!!!
    Всъщност, ако позволиш PLACEBO истината в нас е една или друга, но едва ли съзнаваме, че в повечето случаи, точно ние изоставяме обичните си...вбримчени в някакви вътрешни веруя вплетени в зова на егото си.
    Силна тема.
    Благодаря за прочетеното.
  • PLACEBO (Евгения Маринчева)
    PLACEBO (Евгения Маринчева)
    Светла, сполай, че прочете!
    Поздрави!
  • PLACEBO (Евгения Маринчева)
    PLACEBO (Евгения Маринчева)
    Вилдан, сполай!!!
  • feia (Вилдан Сефер)
    feia (Вилдан Сефер)
    Интересна архитектоника и силен заряд има стихът ти!Поздравления!

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0