Nov 16, 2007, 10:51 PM

Кошмарно

1.3K 0 13
Дано сънищата ми не са пророчески
сънувах един зловещ паноптикум на мъртвите си любови
бяха като фигурите от Великденския остров
и до една се смееха злобно ехидни
давеха ме в бистри води
крещях неистово
с наметала от коприва ме завиваха вещици грозни
търсех помощ безпомощна
мъртвите ме отминаваха мълчаливо
дори майка ми
лека й пръст
не каза
че ме обича
палачи със скрити лица ме наливаха с вино черно
пропадах шеметно в незнайни бездни
където прелитаха грачещи врани
просветваха жертвени клади
на дъното беше тъмно като в рог
сама се борех
грешна
знам
грешна заради тебе
моя любов
отчаяно търсех те
но
прости ми
най-много
търсех
Бог.

Евгения Маринчева

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Евгения Маринчева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Седем, огромно благодаря за този коментар!
    Отдавна не бях чела толкова точен и философско-размислящ коментар!
    А колкото до Его-то... можем да си говорим много за него. От него произтича всяка една мисъл, всяко едно дело, които са в нас и от нас.
    Искрено благодаря още веднъж!
  • сама се борех
    грешна
    знам
    грешна заради тебе
    моя любов
    _______________________
    Невероятен стих!!!
    Всъщност, ако позволиш PLACEBO истината в нас е една или друга, но едва ли съзнаваме, че в повечето случаи, точно ние изоставяме обичните си...вбримчени в някакви вътрешни веруя вплетени в зова на егото си.
    Силна тема.
    Благодаря за прочетеното.
  • Светла, сполай, че прочете!
    Поздрави!
  • Вилдан, сполай!!!
  • Интересна архитектоника и силен заряд има стихът ти!Поздравления!

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...