25 февр. 2010 г., 19:45

Косите ти... 

  Поэзия
791 0 13

Ръцете ти…

Днес те са малко потъмнели,

прибрали делници и дневници,

попили капки от мастило,

мляко,

Пантенол,

ожулено коляно,

 сълзи и мащерка…

Косите ти…

Днес те са малко по-прозрачни,

прегърнали дъги от време,

по-дъхави от лайка

и кафе,

бисквити…

и земя по гроздобер…

Очите ти…

Днес те са две вълни,

удавили страха ми от високо,

преплитат в мен

(когато ми е тъмно),

по край от лунната пътека.

И къс от мен са те,

а аз от тях – частица,

когато коленича

и лъха на море…

© Ася Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Пир за сетивата! Браво!
  • Благодаря. Това са спомените, Белла - аромати, образи и усещания.
  • "Косите ти…

    Днес те са малко по-прозрачни,

    прегърнали дъги от време,

    по-дъхави от лайка

    и кафе,

    бисквити…

    и земя по гроздобер…"

    Великолепно е...Бих цитирала целия стих!Аплодисменти и поклон пред перото ти!
  • Мерси и на останалите.
    Борис, страхът от високо го няма вече
  • На мен ми лъха... наситена любов към морето! Какъв е този страх от високо Ася... щом мисълта ти лети!
  • Прекрасен аромат на Любов!
    Чудесен стих!
  • Любомир, Вес, благодаря ви за включването
  • Лъха на чиста,истивска любов,събрала аромота на цялата природа.Красиво!!!
  • Много мерси, сладури. Радвате ме безгранично
  • Днес те са две вълни,
    удавили страха ми от високо,
    преплитат в мен
    (когато ми е тъмно),
    по край от лунната пътека.
    Много готино!Много!
  • Почти усетих дъха на мащерка и лайка. Хареса ми! Поздрави!
  • Много хубав стих!!!
    Поздрави!!!
  • хубав, много!
Предложения
: ??:??