Косите ти...
Ръцете ти…
Днес те са малко потъмнели,
прибрали делници и дневници,
попили капки от мастило,
мляко,
Пантенол,
ожулено коляно,
сълзи и мащерка…
Косите ти…
Днес те са малко по-прозрачни,
прегърнали дъги от време,
по-дъхави от лайка
и кафе,
бисквити…
и земя по гроздобер…
Очите ти…
Днес те са две вълни,
удавили страха ми от високо,
преплитат в мен
(когато ми е тъмно),
по край от лунната пътека.
И къс от мен са те,
а аз от тях – частица,
когато коленича
и лъха на море…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ася Всички права запазени
