17 дек. 2020 г., 10:43

Косите ти и очите ти

1.1K 0 0

                                                         Колко са горещи косите ти черни, 

                                                         ех, стоплят раменете на хиляди мъже, 

                                                         походката ти е самоуверена, 

                                                         виждам те и мракът спретва въже.  

 

                                                         Очите ти са много горещи и ме топлят, 

                                                         топлината стига до моето сърце, 

                                                         там прониква, сложно е, нещо много просто 

                                                         умееш да си с всеки с невинното лице.  

 

                                                         Очите ти черни, очите ти черни, 

                                                         какъв страстен поглед изкарват, о, не, 

                                                         очи тъй неверни, очи тъй неверни,  

                                                         разума всичко това ми отне. 

 

                                                         Разум не нямам, кога ще го върна, 

                                                         хем знам, че много измамна си ти, 

                                                         пак искам  тъй силно да те прегърна,  

                                                         макар че сърцето не ще ти прости. 

 

                                                         Всяка нощ, всяка нощ, омайват

                                                         с топлина-бандитка  косите 

                                                         мъже заблудени, умееш това,  

                                                         не ти казвам аз да ме гледаш в очите, 

                                                         защото ме гледаш с измамната власт. 

 

                                                         Всяка нощ тези търсачи очите 

                                                         държат своя фронт, тъй силно държат, 

                                                         така елегантно поднасят лъжите, 

                                                         а с мен се случва това всеки път. 

 

                                                         Горещината ти тъй бързо идва, 

                                                         същевременно така тиха е, 

                                                         може и моята слабост да види, 

                                                         капанът е много, ах, толкова истински. 

 

                                                         Горещината ти е тъй измамна, 

                                                         горещи са телата на куп мъже, 

                                                         измъкване дали има или няма,  

                                                         ти май подготвяш и второ въже. 

 

                                                         Косите горещи, очите горещи, 

                                                         знаеш в кой миг да си замълчиш, 

                                                         някога всичко ще свърши усещам, 

                                                         но ще ме изпочупят косите ти, очите ти. 

    

                                                         15.12.20 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...