Dec 17, 2020, 10:43 AM

Косите ти и очите ти

  Poetry » Love
1.1K 0 0

                                                         Колко са горещи косите ти черни, 

                                                         ех, стоплят раменете на хиляди мъже, 

                                                         походката ти е самоуверена, 

                                                         виждам те и мракът спретва въже.  

 

                                                         Очите ти са много горещи и ме топлят, 

                                                         топлината стига до моето сърце, 

                                                         там прониква, сложно е, нещо много просто 

                                                         умееш да си с всеки с невинното лице.  

 

                                                         Очите ти черни, очите ти черни, 

                                                         какъв страстен поглед изкарват, о, не, 

                                                         очи тъй неверни, очи тъй неверни,  

                                                         разума всичко това ми отне. 

 

                                                         Разум не нямам, кога ще го върна, 

                                                         хем знам, че много измамна си ти, 

                                                         пак искам  тъй силно да те прегърна,  

                                                         макар че сърцето не ще ти прости. 

 

                                                         Всяка нощ, всяка нощ, омайват

                                                         с топлина-бандитка  косите 

                                                         мъже заблудени, умееш това,  

                                                         не ти казвам аз да ме гледаш в очите, 

                                                         защото ме гледаш с измамната власт. 

 

                                                         Всяка нощ тези търсачи очите 

                                                         държат своя фронт, тъй силно държат, 

                                                         така елегантно поднасят лъжите, 

                                                         а с мен се случва това всеки път. 

 

                                                         Горещината ти тъй бързо идва, 

                                                         същевременно така тиха е, 

                                                         може и моята слабост да види, 

                                                         капанът е много, ах, толкова истински. 

 

                                                         Горещината ти е тъй измамна, 

                                                         горещи са телата на куп мъже, 

                                                         измъкване дали има или няма,  

                                                         ти май подготвяш и второ въже. 

 

                                                         Косите горещи, очите горещи, 

                                                         знаеш в кой миг да си замълчиш, 

                                                         някога всичко ще свърши усещам, 

                                                         но ще ме изпочупят косите ти, очите ти. 

    

                                                         15.12.20 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...