Космическа разходка
Щом в креватчето си легна
с уморени от игра очи,
виждам някой мене дебне
от далечните звезди.
Мисля си, дали ще мога
да се издигна нависоко,
без да вдигам по тревога
петленцето ни пъстрооко.
Утре рано, рано във зори,
в работилницата стара,
ракета дядо ще построи,
за мен заслужена награда.
И към космоса необятен,
ще се стрелна изведнъж,
там ще срещна нов приятел,
сред звезди и лунен дъжд.
Ще ехти от нас простора,
със смях и песни напоен,
ще реве безспир мотора,
с бензин космичен зареден.
В пътя млечен други хора,
ще срещам аз, това го знам,
ще прилитам без умора,
вдъхновен и все засмян.
Ще увисна над планети
с разноцветни брегове,
звездите в мен ще светят,
като очички на дете!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Миночка Митева Все права защищены
