5 окт. 2013 г., 21:15
Космически сонет
С крачка от земята до небето
навлязох аз във Космоса велик.
И ще остана - горе - там додето
луната ми се влюби в моя лик.
Минавам аз през звездните поляни
и се здрависвам с пламнали звезди.
А те дори са всичките засмяни,
че бързо някой в хор ги нареди.
Запяха те космически сонета
от звездни и божествени слова.
Луната, тя - бакърена монета,
към тях обърна своята глава.
Видях земята, че забави ход
да чуе песента над своя свод.
© Никола Апостолов Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
Поздравления Никола! "Минавам аз през звездните поляни"
-
Благодаря, Ви, Водике и Силвия!
Сажелявам за конкурса, Водичке!Пропуснал съм шанса!
Желая Ви хубава неделя! -
Усмихнат стих!Поздрави!
-
Браво,Ники!
Стихът ти е бил подходящ за конкурса "Когато хората пораснаха", но срокът мина.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
Желая ти хубава и спорна седмица!Поздрави!!!!