Космически сонет
С крачка от земята до небето
навлязох аз във Космоса велик.
И ще остана - горе - там додето
луната ми се влюби в моя лик.
Минавам аз през звездните поляни
и се здрависвам с пламнали звезди.
А те дори са всичките засмяни,
че бързо някой в хор ги нареди.
Запяха те космически сонета
от звездни и божествени слова.
Луната, тя - бакърена монета,
към тях обърна своята глава.
Видях земята, че забави ход
да чуе песента над своя свод.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Никола Апостолов Все права защищены
