Космически сонет
С крачка от земята до небето
навлязох аз във Космоса велик.
И ще остана - горе - там додето
луната ми се влюби в моя лик.
Минавам аз през звездните поляни
и се здрависвам с пламнали звезди.
А те дори са всичките засмяни,
че бързо някой в хор ги нареди.
Запяха те космически сонета
от звездни и божествени слова.
Луната, тя - бакърена монета,
към тях обърна своята глава.
Видях земята, че забави ход
да чуе песента над своя свод.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Никола Апостолов Всички права запазени
