29 июл. 2025 г., 06:26

Космическо пътуване

455 4 11

 

С шапка от вятър, обяздила впряг,

литнах високо към звездния праг.

С балон от мечти и с компас във ръце

втурнах се смело към синьо небе.

 

Космосът беше безкраен и нов 

с вълшебни планети, дарени от Бог.

С Венера танцувах, с Марс аз се смях,

дори и Меркурий обходих в захлас.

 

Плутон пък - джуджето за всички магично,

посрещна ме с радост, макар и мъничко.

Разказа ми тайни стари и чудни,

за времена студени и трудни.

 

Сатурн завъртя ме на пръстен сребрист,

Юпитер грейна огромен и див.

Уран подари ми цветна дъга,

Нептун  - раковина с песен вълна.

 

Където да идех, оставях по нещо -

песен, рисунка и стихче човешко.

Но в себе си носех мисъл една,

че най съм щастлива... на родна Земя!

 

28 07.2025

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Таня Мезева Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

5 место

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ти, Аничка!
  • Защото задаваме класиране по брой гласове, а не по проценти. И на мен не ми е много ясно как работи, но вероятно по проценти взима предвид посещаемостта, добавяне в любими и кой знае още какво. Вероятно активностите следва. А по брой гласове, хваща само оценяването. Поне аз така си го обяснявам. Аз лично гласувах само за две този път, но твоето е едно от тях. Другото е чак на последно място.
  • Благодаря на всички за гласуването, но наистина нищо не разбирам от подреждане на класирането. При условие, че стихчето е на второ място по проценти, защо реално е на пето? Не че е най-важното това, но ми е интересно.
    Това е последното ми участие в Предизвикателствата. Успех на всички!
  • Благодаря, Юри! Успех и на теб!
  • Успех, Таня! 👍

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...