29.07.2025 г., 6:26

Космическо пътуване

452 4 11

 

С шапка от вятър, обяздила впряг,

литнах високо към звездния праг.

С балон от мечти и с компас във ръце

втурнах се смело към синьо небе.

 

Космосът беше безкраен и нов 

с вълшебни планети, дарени от Бог.

С Венера танцувах, с Марс аз се смях,

дори и Меркурий обходих в захлас.

 

Плутон пък - джуджето за всички магично,

посрещна ме с радост, макар и мъничко.

Разказа ми тайни стари и чудни,

за времена студени и трудни.

 

Сатурн завъртя ме на пръстен сребрист,

Юпитер грейна огромен и див.

Уран подари ми цветна дъга,

Нептун  - раковина с песен вълна.

 

Където да идех, оставях по нещо -

песен, рисунка и стихче човешко.

Но в себе си носех мисъл една,

че най съм щастлива... на родна Земя!

 

28 07.2025

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таня Мезева Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

5 място

Коментари

Коментари

  • Благодаря ти, Аничка!
  • Защото задаваме класиране по брой гласове, а не по проценти. И на мен не ми е много ясно как работи, но вероятно по проценти взима предвид посещаемостта, добавяне в любими и кой знае още какво. Вероятно активностите следва. А по брой гласове, хваща само оценяването. Поне аз така си го обяснявам. Аз лично гласувах само за две този път, но твоето е едно от тях. Другото е чак на последно място.
  • Благодаря на всички за гласуването, но наистина нищо не разбирам от подреждане на класирането. При условие, че стихчето е на второ място по проценти, защо реално е на пето? Не че е най-важното това, но ми е интересно.
    Това е последното ми участие в Предизвикателствата. Успех на всички!
  • Благодаря, Юри! Успех и на теб!
  • Успех, Таня! 👍

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...