Космична елегичност в Есента

Със елегичността на листопада,

но и с намръщеното си небе –

без „сцени“, без каприз, без канонада:

предизвестено Есента дойде́...

А Времето със своята цикличност

успя във Есента да призове́:

– магията на тази елегичност

и даже в Северните ветрове́...

Такива са вселенните закони,

че тук по тези, родни, ширини́

се знае, че природните сезони –

не би могъл и Бог да отмени́...

А тайната е в сили непонятни,

които нашият (човешки) вид

напразно се опитва да отгатне,

щом даже Бог пред тях стои́ преви́т...

... Но свършва вече хубавото време

и ще тъжи́м за летните нощи́...

Понеже неизбежните проблеми

и лунните – ще заменят, мечти...

А омиля́ва тази елегичност –

на падащите есенни листа

със смес от чувства толкова различни

в увяхващият Свят на Есента...

А той е в Същността си елегичен

със нежната си, тъжна красота

и без да щем –  безумно се отричаме

в душите от любимите неща!...

Понеже има Орбити космични

и  там Земята вечно се върти́

променят се в сезоните – различни

нюанси и във нашите съдби́...

Сезон дошъл с копнеж и настроение,

и с елегичната си красота:

сега представя в Ново измерение –

космичния модел на Есента...

А толкова вълшебство в листопада

и даже в Северните ветрове́!...

Да можеше единствено по-млади

да бяхме в идващите Светове́!...

И цялата История човешка:

въртяла се е там, върти и днес,

и Вечността във тази въртележка

ще продължи да я върти́ с фине́с...

... А а́ко някога (във необятно Време) –

сама́ Земята спре да се върти́ –  

ще падне тя без вечното въртене...

– Ще паднем ние с Есента дори́...

09.09.2021.