Sep 10, 2021, 11:54 AM

Космична елегичност в Есента

545 0 0

Космична елегичност в Есента

 

Със елегичността на листопада,

но и с намръщеното си небе –

без „сцени“, без каприз, без канонада:

предизвестено Есента дойде́...

 

А Времето със своята цикличност

успя във Есента да призове́:

– магията на тази елегичност

и даже в Северните ветрове́...

 

Такива са вселенните закони,

че тук по тези, родни, ширини́

се знае, че природните сезони –

не би могъл и Бог да отмени́...

 

А тайната е в сили непонятни,

които нашият (човешки) вид

напразно се опитва да отгатне,

щом даже Бог пред тях стои́ преви́т...

 

... Но свършва вече хубавото време

и ще тъжи́м за летните нощи́...

Понеже неизбежните проблеми

и лунните – ще заменят, мечти...

 

А омиля́ва тази елегичност –

на падащите есенни листа

със смес от чувства толкова различни

в увяхващият Свят на Есента...

 

А той е в Същността си елегичен

със нежната си, тъжна красота

и без да щем –  безумно се отричаме

в душите от любимите неща!...

 

Понеже има Орбити космични

и  там Земята вечно се върти́

променят се в сезоните – различни

нюанси и във нашите съдби́...

 

Сезон дошъл с копнеж и настроение,

и с елегичната си красота:

сега представя в Ново измерение –

космичния модел на Есента...

 

А толкова вълшебство в листопада

и даже в Северните ветрове́!...

Да можеше единствено по-млади

да бяхме в идващите Светове́!...

 

И цялата История човешка:

въртяла се е там, върти и днес,

и Вечността във тази въртележка

ще продължи да я върти́ с фине́с...

 

... А а́ко някога (във необятно Време) –

сама́ Земята спре да се върти́ –  

ще падне тя без вечното въртене...

– Ще паднем ние с Есента дори́...

 

09.09.2021.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Коста Качев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...