21 июл. 2005 г., 08:18

Костенуркови размисли

1.1K 0 5

КОСТЕНУРКОВИ РАЗМИСЛИ

 

Корубата – тясна,

пределно е ясно:

не е пирамида във Гиза.

Но има тук нещо,

с утеха се сещам:

за мен няма жилищна криза!

 

Корубата – твърда

и трудно се мърда

наляво-надясно със нея.

Но аз предполагам,

че тъй ми налага

в посока напред да живея!

 

Корубата – тъмна

и няма да съмне

за мене красива зората.

Но в своя сън траен,

сън – празник безкраен

блаженствам във други два свята!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Атанас Димитров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • хехех На концерта имаше 17.000 хиляди диши .. Представи си само !
  • В София също може да се чуе всякаква простотия. Но се надявам, че "Дийп Пърпъл" не са ръсили простотии на концерта си вчера - като Дейвид Ковърдейл в шоуто на Слави.
  • хех В Каварна всякаква простотия могеш да чуеш.Нали живея тук от как се помня
  • Нали?! Както се казваше една песен на концертиралите вчера в Каварна "Странна жена". А размишляващата костенурка може да е женска.
  • ой,какъв странен опит а вникване в костенурката

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...