mira-radi (Христина Радомирова)
8 156

6 февр. 2015 г., 16:27

Костюм на супермен

Поэзия

897 0 1

КОСТЮМ НА СУПЕРМЕН

Различна съм – отвътре и отвън

и смахната навярно ти изглеждам,

че в най-безумния си детски сън

нарекох всичко с името Надежда...

Към теб протегнах светещо крило,

първична, до наивност доверчива...

Човек е смесица добро и зло –

костюм на супермен не ти отива!

Сега от тебе смъкнах го от раз

и го зарових нейде вдън земята –

да не го намери никой, даже аз,

поредния глупак да не намятам!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поэзия 5.7K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поэзия 4.1K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Поэзия 4.4K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поэзия 5.3K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Поэзия 5.1K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬