mira-radi (Христина Радомирова)
8 156

6.02.2015 г., 16:27

Костюм на супермен

Поезия

890 0 1

КОСТЮМ НА СУПЕРМЕН

Различна съм – отвътре и отвън

и смахната навярно ти изглеждам,

че в най-безумния си детски сън

нарекох всичко с името Надежда...

Към теб протегнах светещо крило,

първична, до наивност доверчива...

Човек е смесица добро и зло –

костюм на супермен не ти отива!

Сега от тебе смъкнах го от раз

и го зарових нейде вдън земята –

да не го намери никой, даже аз,

поредния глупак да не намятам!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

Самодива (Вики)

Добре си направила, само внимавай да не създадеш нов

2015-02-07T11:22:24+02:00

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Поезия 4K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поезия 5.3K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поезия 5.7K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Поезия 6.3K 4.9

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поезия 5.6K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поезия 5.6K 5.0