КОСТЮМ НА СУПЕРМЕН
Различна съм – отвътре и отвън
и смахната навярно ти изглеждам,
че в най-безумния си детски сън
нарекох всичко с името Надежда...
Към теб протегнах светещо крило,
първична, до наивност доверчива...
Човек е смесица добро и зло –
костюм на супермен не ти отива!
Сега от тебе смъкнах го от раз
и го зарових нейде вдън земята –
да не го намери никой, даже аз,
поредния глупак да не намятам!
© Христина Радомирова Всички права запазени