Feb 6, 2015, 4:27 PM

Костюм на супермен

  Poetry
894 0 1

КОСТЮМ НА СУПЕРМЕН

 

Различна съм – отвътре и отвън

и смахната навярно ти изглеждам,

че в най-безумния си детски сън

нарекох всичко с името Надежда...

Към теб протегнах светещо крило,

първична, до наивност доверчива...

Човек е смесица добро и зло –

костюм на супермен не ти отива!

Сега от тебе смъкнах го от раз

и го зарових нейде вдън земята –

да не го намери никой, даже аз,

поредния глупак да не намятам!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христина Радомирова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Добре си направила, само внимавай да не създадеш нов

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...