Костюм на супермен

Poesía

898 0 1

КОСТЮМ НА СУПЕРМЕН

Различна съм – отвътре и отвън

и смахната навярно ти изглеждам,

че в най-безумния си детски сън

нарекох всичко с името Надежда...

Към теб протегнах светещо крило,

първична, до наивност доверчива...

Човек е смесица добро и зло –

костюм на супермен не ти отива!

Сега от тебе смъкнах го от раз

и го зарових нейде вдън земята –

да не го намери никой, даже аз,

поредния глупак да не намятам!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Самодива (Вики)

Добре си направила, само внимавай да не създадеш нов

2015-02-07T11:22:24+02:00

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0