10 июл. 2010 г., 18:03

Котаче

837 0 7

Намерих котаче с тънко мустаче,
самичко на двора стои,
погледна копнежно, измяука ми нежно,
с опашка дори поздрави.
"Ела" му пошушнах и после го гушнах,
под анцуга бързо го скрих.
То сгуши се сладко, помърка за кратко -
красавец май си открих.
Мина се време, котачето дреме,
а мене... корем ме сърби.
То пак си помърква, дори си похърква -
но с бубички май се сдобих.

 

Заведохме нашата принцеска на почивка в Балкана и тя си намери котенце. Три дни не престана да играе с него и резултатът беше потресаващ... за майка ù естествено.:))) Цялата в обриви, но щастлива.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валка Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....