Коте в пейзажа
КОТЕ В ПЕЙЗАЖА
... котенцето на перваза ми помаха с опашле,
щом като ме забеляза, ми измяука ей, братле! –
сякаш литна с парашути фрезията върху мен,
в дъхавите нейни скути паднах в краткотраен плен,
и на припека запали минзухарът плаха свещ,
и над варненския залив залезът разтвори пещ,
сигурно ще е измамна, тъй нетрайна топлинка,
ако подир миг подам на някого край мен ръка? –
разминаваме се вечер в шапки, шалове, палта,
сам-сами, все по-далече и от себе си в света! –
мене кой ме забеляза? – мяуках не веднъж и дваж.
Аз бях коте на перваза в януарския пейзаж.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валери Станков Все права защищены
