20 окт. 2009 г., 00:29

Котел - моето градче

843 1 13
Котел... моето градче    
         
Историята твоя всеки знае.    
Берон,Раковски,Врачански и...  
тъй много са оставили следите  
на знание,на дух и на мечти.    
За всички тях - дълбок поклон!  
................................................  
Сега аз, мъничка прашинка    
от този космос там,      
за въздуха ти, който дишам,    
за силата, с която ме зареждаш...  
За гледката на борови гори,    
за оня девствен сняг по Баба Вида,  
за уличката, моята любима,    
запазила се отпреди.    
За детския ми смях, останал    
по склона, спускайки се със шейна,  
за първата любов голяма,    
която там ме сполетя.    
За толкова и още много, много...  
не мога да ги изброя...    
Сега аз искам само...    
да кажа ти - градче любимо, мое...    
Благодаря!      

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мариана Вълкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...