Котел... моето градче | ||||
Историята твоя всеки знае. | ||||
Берон,Раковски,Врачански и... | ||||
тъй много са оставили следите | ||||
на знание,на дух и на мечти. | ||||
За всички тях - дълбок поклон! | ||||
................................................ | ||||
Сега аз, мъничка прашинка | ||||
от този космос там, | ||||
за въздуха ти, който дишам, | ||||
за силата, с която ме зареждаш... | ||||
За гледката на борови гори, | ||||
за оня девствен сняг по Баба Вида, | ||||
за уличката, моята любима, | ||||
запазила се отпреди. | ||||
За детския ми смях, останал | ||||
по склона, спускайки се със шейна, | ||||
за първата любов голяма, | ||||
която там ме сполетя. | ||||
За толкова и още много, много... | ||||
не мога да ги изброя... | ||||
Сега аз искам само... | ||||
да кажа ти - градче любимо, мое... | ||||
Благодаря! |
© Мариана Вълкова Todos los derechos reservados