20 oct 2009, 0:29

Котел - моето градче

  Poesía » Otra
844 1 13
Котел... моето градче    
         
Историята твоя всеки знае.    
Берон,Раковски,Врачански и...  
тъй много са оставили следите  
на знание,на дух и на мечти.    
За всички тях - дълбок поклон!  
................................................  
Сега аз, мъничка прашинка    
от този космос там,      
за въздуха ти, който дишам,    
за силата, с която ме зареждаш...  
За гледката на борови гори,    
за оня девствен сняг по Баба Вида,  
за уличката, моята любима,    
запазила се отпреди.    
За детския ми смях, останал    
по склона, спускайки се със шейна,  
за първата любов голяма,    
която там ме сполетя.    
За толкова и още много, много...  
не мога да ги изброя...    
Сега аз искам само...    
да кажа ти - градче любимо, мое...    
Благодаря!      

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мариана Вълкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....