20 oct 2009, 0:29

Котел - моето градче

  Poesía » Otra
846 1 13
Котел... моето градче    
         
Историята твоя всеки знае.    
Берон,Раковски,Врачански и...  
тъй много са оставили следите  
на знание,на дух и на мечти.    
За всички тях - дълбок поклон!  
................................................  
Сега аз, мъничка прашинка    
от този космос там,      
за въздуха ти, който дишам,    
за силата, с която ме зареждаш...  
За гледката на борови гори,    
за оня девствен сняг по Баба Вида,  
за уличката, моята любима,    
запазила се отпреди.    
За детския ми смях, останал    
по склона, спускайки се със шейна,  
за първата любов голяма,    
която там ме сполетя.    
За толкова и още много, много...  
не мога да ги изброя...    
Сега аз искам само...    
да кажа ти - градче любимо, мое...    
Благодаря!      

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мариана Вълкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...