Котел - моето градче
| Котел... моето градче | ||||
| Историята твоя всеки знае. | ||||
| Берон,Раковски,Врачански и... | ||||
| тъй много са оставили следите | ||||
| на знание,на дух и на мечти. | ||||
| За всички тях - дълбок поклон! | ||||
| ................................................ | ||||
| Сега аз, мъничка прашинка | ||||
| от този космос там, | ||||
| за въздуха ти, който дишам, | ||||
| за силата, с която ме зареждаш... | ||||
| За гледката на борови гори, | ||||
| за оня девствен сняг по Баба Вида, | ||||
| за уличката, моята любима, | ||||
| запазила се отпреди. | ||||
| За детския ми смях, останал | ||||
| по склона, спускайки се със шейна, | ||||
| за първата любов голяма, | ||||
| която там ме сполетя. | ||||
| За толкова и още много, много... | ||||
| не мога да ги изброя... | ||||
| Сега аз искам само... | ||||
| да кажа ти - градче любимо, мое... | ||||
| Благодаря! | ||||
© Мариана Вълкова All rights reserved.
