15 мая 2008 г., 00:18

Котешко

1K 0 6

 

 

Месец ясен гръб извива,

    чаша със звезди изпива...

       Облак бърза да го скрие,

          миг преди да се напие...

             Клекнал на стобора вятър,

               гледа котешки театър.

                 Тази зима беше скучна...

                   Иде пролет - буйна, звучна!

 

/пролет е - ама ми омръзнаха тези котешки сватби/

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елена Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Елена, пробвай да влезеш пак със стария си профил - защо да отива на вятъра, може би проблемът е в нещо дребно. На мен ми се е случвало да не мога да вляза, защото пиша паролата си на кирилица Или пък пиши на админа - http://otkrovenia.com/main.php?action=showuser&username=admin Успех!
  • Браво!!!
  • Благодаря на тези, които са минали оттук. Обаче това не ми е първата публикация. Не знам какво стана, явно не съм толкова на "ти" с компютъра, защото изведнъж започна да ми дава, че ми е грешна паролата или името и т.н. Наложи ми се да си направя нова поща, а след това и нова регистрация тук. Предишното ми име беше Kajlaka.
  • Чудесен дебют! Поздрави!
  • Прекрасно!!!Поздрав!!!

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...