Ковадис

22 февр. 2008 г., 07:18

Поэзия » Другая

5.0 / 6

814 1 8

Ковадис
В пустиня яхнал стара камила,
стара камила с гърбица крива.
Камилата ми се казва Ковадис
и заедно търсим оазис.
Казах: Ожаднях вече, Ковадис,
хайде намери ми оазис.
Изплю се Ковадис: А бе, будала,
тук няма оазис и вода,
тук играта ще разбереш,
в пясъка бавно ще умреш.
Добре, викам, Ковадис, но преди да умра, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

Индигово синьо
Попрыгун

Прыгаю я днем и ночью, Гравитацию рву в клочья. С большой прыгнул высоты, 10 метров там, ухты! Прыгн...
****

Слушая "Scorpions",вспоминая тебя, день изо дня закрываюсь в себя. Мальчик с глазами "из самого сине...
А я пьяна...

Ни дня, ни дна, а только середина. А я одна – ах, ты, скотина! /ночные пессимистично-оптимистичные р...

Ещё произведения »