Ковадис
В пустиня яхнал стара камила,
стара камила с гърбица крива.
Камилата ми се казва Ковадис
и заедно търсим оазис.
Казах: Ожаднях вече, Ковадис,
хайде намери ми оазис.
Изплю се Ковадис: А бе, будала,
тук няма оазис и вода,
тук играта ще разбереш,
в пясъка бавно ще умреш.
Добре, викам, Ковадис, но преди да умра,
ще те заколя и ще ти изпия кръвта.
Уплаши се много Ковадис
и рече: Извинявай, господарю Алекс,
бързо ще ти намеря вода и оазис.
Ухилен в гърбицата ритнах Ковадис,
а тя се разтича към зеления оазис.
И зная истината аз сега:
За да намериш зелена трева,
трябва дявола да хванеш за острите рога
и в гърбицата да ритнеш кривата съдба.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Алекс учо Всички права запазени
