alex_ucho (Алекс учо)
242 1026
22.02.2008 г., 7:18 ч.

Ковадис 

  Поезия » Друга
741 1 8
Ковадис

В пустиня яхнал стара камила,
стара камила с гърбица крива.
Камилата ми се казва Ковадис
и заедно търсим оазис.

Казах: Ожаднях вече, Ковадис,
хайде намери ми оазис.
Изплю се Ковадис: А бе, будала,
тук няма оазис и вода,
тук играта ще разбереш,
в пясъка бавно ще умреш.

Добре, викам, Ковадис, но преди да умра,
ще те заколя и ще ти изпия кръвта.

Уплаши се много Ковадис
и рече: Извинявай, господарю Алекс,
бързо ще ти намеря вода и оазис.
Ухилен в гърбицата ритнах Ковадис,
а тя се разтича към зеления оазис.

И зная истината аз сега:
За да намериш зелена трева,
трябва дявола да хванеш за острите рога
и в гърбицата да ритнеш кривата съдба.

© Алекс учо Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Ох, добре, прощавай, че не схванах. Блондинка по душа.
    Но пък би излязълчудесен резултат-не те ли сърбят ръцете да го изгладиш.
  • Eли, пениза беше изпалнението да е слабо.
  • Чудесна идея, слабо изпълнение. Пробвай да изгладиш ритъма. Харесва ми, че умишлено или не, звучи като нещо, написано преди двеста години и прочетено сега.
  • Ех, Алекс...знаеш истината...
    с обич, за теб, приятелю.
  • и в гърбицата да ритнеш кривата съдба.

    Прав си!
  • Хареса ми!
  • Черпиш ни с настроение, благодаря ти!!!
    Какво пиеш, да те черпя и аз!!!
    Поздрав предпролетен !
  • Дяволска му работа.
Предложения
: ??:??