24 июл. 2007 г., 12:11

Ковчег от лед 

  Поэзия
825 0 3
 

И  тъй със непомилвано сърце,

душата се понася в гроба

и в ден, когато тя не спи,

Смъртта с венци я поробва...



Кръвта потича от очите,

от болката и мъка в тях,

със черна злоба те били проклети,

да тънат вечно в мрак и страх...



Във кръв и мъка те умряха

и в този час Смъртта разцепи мрака,

стъклени сълзи потекоха от гроба...

за веч да бъдат в черната отрова!

© Деница Димитрова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??