Ve2666 (Василка Ябанджиева)
541 5311
12 дек. 2020 г., 01:03

Ковид 

  Поэзия » Акростихи
882 2 4

Когато се роди,

отново ковид се завърна.

Времето със теб изтри!

Искам ли? Не пита!

Държи ме надалеч -

 

изплашена, излишна!

 

Всяка вечер е молитва.

Насън отново те прегръщам!

Утеха е,

че някой ден пак ще се завърна!

Единствено,за да ме обикнеш!

 

 

 

© Василка Ябанджиева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря!Надявам се,че ще имам време!
  • Дистанцията допълнително отдалечи хората един от друг, но аз вярвам, че в природата има равновесие и после с двойна сила ще ни сближи. Бъди силна, Васе!
  • Тежко е да стоиш далеч от любимите хора,да не им помогнеш !Ужасно е,когато си влюбен в децата!Вече гука,а не ни познава!
  • Подсъзнателно я свързваш с ковида?
    Хубаво, интимно, като покрив над яма.
Предложения
: ??:??