Ковид

Поэзия » Акростихи

1.3K 2 4

Когато се роди,

отново ковид се завърна.

Времето със теб изтри!

Искам ли? Не пита!

Държи ме надалеч -

изплашена, излишна!

Всяка вечер е молитва.

Насън отново те прегръщам!

Утеха е,

че някой ден пак ще се завърна!

Единствено,за да ме обикнеш!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Ve2666 (Василка Ябанджиева)

Благодаря!Надявам се,че ще имам време!

2020-12-13T14:54:50+02:00
Plevel (Силвия Илиева)

Дистанцията допълнително отдалечи хората един от друг, но аз вярвам, че в природата има равновесие и после с двойна сила ще ни сближи. Бъди силна, Васе!

2020-12-13T12:07:33+02:00
Ve2666 (Василка Ябанджиева)

Тежко е да стоиш далеч от любимите хора,да не им помогнеш !Ужасно е,когато си влюбен в децата!Вече гука,а не ни познава!

2020-12-12T23:03:07+02:00
генек (Георги Коновски)

Подсъзнателно я свързваш с ковида?
Хубаво, интимно, като покрив над яма.

2020-12-12T09:42:34+02:00