Ковид

Поезия » Акростихове

1.3K 2 4

Когато се роди,

отново ковид се завърна.

Времето със теб изтри!

Искам ли? Не пита!

Държи ме надалеч -

изплашена, излишна!

Всяка вечер е молитва.

Насън отново те прегръщам!

Утеха е,

че някой ден пак ще се завърна!

Единствено,за да ме обикнеш!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

Ve2666 (Василка Ябанджиева)

Благодаря!Надявам се,че ще имам време!

2020-12-13T14:54:50+02:00
Plevel (Силвия Илиева)

Дистанцията допълнително отдалечи хората един от друг, но аз вярвам, че в природата има равновесие и после с двойна сила ще ни сближи. Бъди силна, Васе!

2020-12-13T12:07:33+02:00
Ve2666 (Василка Ябанджиева)

Тежко е да стоиш далеч от любимите хора,да не им помогнеш !Ужасно е,когато си влюбен в децата!Вече гука,а не ни познава!

2020-12-12T23:03:07+02:00
генек (Георги Коновски)

Подсъзнателно я свързваш с ковида?
Хубаво, интимно, като покрив над яма.

2020-12-12T09:42:34+02:00

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поезия 4.8K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Поезия 5.1K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поезия 4.5K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поезия 5.9K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поезия 4.1K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поезия 5.6K 5.0