2 февр. 2008 г., 08:17

Коя е истината?

1.1K 0 5
 

Когато зрее

черна тишина

по пътя към съня,

тогава се заглеждам

в завесата от дим.

Зад подвижния воал седим

аз и мойта суета...

Опознаваме света.

Но всяка представа е грешна.

Мисията ни е неуспешна.

Светът е по-различен всеки път,

погледнат от различен ъгъл.

Уверен си, че нещо си видял

от върховете на своето АЗ,

а всъщност си се лъгал,

заслушан в ехото

на вътрешния глас.

 

Когато зрее черна тишина

по пътя към съня,

не трябва да мълчим,

защото истината

бързо ще разсее

завесата от дим.

 

Коя е истината? Впрочем -

това е казусът неразрешим!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Люска Петрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Коя е истината? Впрочем -

    това е казусът неразрешим!Поздрави!
  • Нека сам се разреши неразрешимия казус!С обич:Дуди
  • Нека всеки открие своята истина...
  • Люси...!
    Когато зрее черна тишина
    се чува и шум от Ангелски крила...
    с обич, мила Люси.
  • Уверен си, че нещо си видял
    от върховете на своето АЗ,
    а всъщност си се лъгал,
    заслушан в ехото
    на вътрешния глас.

    Коя е истината? Впрочем -
    това е казусът неразрешим!
    Казуси ...
    Поздрави, Люси!!!

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...