по пътя към съня,
тогава се заглеждам
в завесата от дим.
Зад подвижния воал седим
аз и мойта суета...
Опознаваме света.
Но всяка представа е грешна.
Мисията ни е неуспешна.
Светът е по-различен всеки път,
погледнат от различен ъгъл.
Уверен си, че нещо си видял
от върховете на своето АЗ,
а всъщност си се лъгал,
заслушан в ехото
на вътрешния глас.
Когато зрее черна тишина
по пътя към съня,
не трябва да мълчим,
защото истината
бързо ще разсее
завесата от дим.
Коя е истината? Впрочем -
това е казусът неразрешим!© Люска Петрова Всички права запазени
това е казусът неразрешим!Поздрави!