Когато сутрин посрещна изгрева, знам, че един от лъчите си ти. Плъзгаш се плавно по мене, запълваш със злато очите ми. Затопляш за миг сърцето ми, предизвикваш парещи тръпки. Бавно обхождаш тялото ми, със своите слънчеви стъпки. Разпръскваш във душата ми хиляди малки щастливи искри. Постилаш деня и пътеките ми със ухайни рози и бисери. Идваш при мен и след залеза със сребристия зов на луната, когато нарамили своята тъга, изчезват сенките в тъмнина. В блясък потъва всичко тогава, а дълбоко в нас зрее любовта.
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.