Коя си ти
Когато сутрин посрещна изгрева,
знам, че един от лъчите си ти.
Плъзгаш се плавно по мене,
запълваш със злато очите ми.
Затопляш за миг сърцето ми,
предизвикваш парещи тръпки.
Бавно обхождаш тялото ми,
със своите слънчеви стъпки.
Разпръскваш във душата ми
хиляди малки щастливи искри.
Постилаш деня и пътеките ми
със ухайни рози и бисери.
Идваш при мен и след залеза
със сребристия зов на луната,
когато нарамили своята тъга,
изчезват сенките в тъмнина.
В блясък потъва всичко тогава,
а дълбоко в нас зрее любовта.
знам, че един от лъчите си ти.
Плъзгаш се плавно по мене,
запълваш със злато очите ми.
Затопляш за миг сърцето ми,
предизвикваш парещи тръпки.
Бавно обхождаш тялото ми,
със своите слънчеви стъпки.
Разпръскваш във душата ми
хиляди малки щастливи искри.
Постилаш деня и пътеките ми
със ухайни рози и бисери.
Идваш при мен и след залеза
със сребристия зов на луната,
когато нарамили своята тъга,
изчезват сенките в тъмнина.
В блясък потъва всичко тогава,
а дълбоко в нас зрее любовта.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Васил Георгиев Все права защищены
