Коя си ти
Когато сутрин посрещна изгрева,
знам, че един от лъчите си ти.
Плъзгаш се плавно по мене,
запълваш със злато очите ми.
Затопляш за миг сърцето ми,
предизвикваш парещи тръпки.
Бавно обхождаш тялото ми,
със своите слънчеви стъпки.
Разпръскваш във душата ми
хиляди малки щастливи искри.
Постилаш деня и пътеките ми
със ухайни рози и бисери.
Идваш при мен и след залеза
със сребристия зов на луната,
когато нарамили своята тъга,
изчезват сенките в тъмнина.
В блясък потъва всичко тогава,
а дълбоко в нас зрее любовта.
знам, че един от лъчите си ти.
Плъзгаш се плавно по мене,
запълваш със злато очите ми.
Затопляш за миг сърцето ми,
предизвикваш парещи тръпки.
Бавно обхождаш тялото ми,
със своите слънчеви стъпки.
Разпръскваш във душата ми
хиляди малки щастливи искри.
Постилаш деня и пътеките ми
със ухайни рози и бисери.
Идваш при мен и след залеза
със сребристия зов на луната,
когато нарамили своята тъга,
изчезват сенките в тъмнина.
В блясък потъва всичко тогава,
а дълбоко в нас зрее любовта.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Васил Георгиев Всички права запазени
