Коя си ти?!
Коя си ти?!
Коя си ти, че толко боли?!
Дъх си... Целуваш олисялото чело...
Твоите думи... като стрели,
а аз съм на село... а аз съм на село...
Коя си ти, тръгнала с мене?!
Капчица чиста от чуждо небе...
Душата ми стене... Душата ми стене
за всичко, що беше... и дето не бе...
Коя си ти - нежна и приказна,
толкова млада, пъпка - величие?!
Аз просто съм старец, невярващ на приказки
и пиещ стограмчето безразличие...
Коя си ти - Сега и в Отвъдното,
Кенарена риза... Месена пита...?!
Ти си моята Магия несбъдната
или Магията, от мене убита...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Красимир Дяков Все права защищены
