Коя си ти?!
Коя си ти?!
Коя си ти, че толко боли?!
Дъх си... Целуваш олисялото чело...
Твоите думи... като стрели,
а аз съм на село... а аз съм на село...
Коя си ти, тръгнала с мене?!
Капчица чиста от чуждо небе...
Душата ми стене... Душата ми стене
за всичко, що беше... и дето не бе...
Коя си ти - нежна и приказна,
толкова млада, пъпка - величие?!
Аз просто съм старец, невярващ на приказки
и пиещ стограмчето безразличие...
Коя си ти - Сега и в Отвъдното,
Кенарена риза... Месена пита...?!
Ти си моята Магия несбъдната
или Магията, от мене убита...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Красимир Дяков Всички права запазени
