2 нояб. 2008 г., 18:08

Коя си ти?

707 0 5
Коя си ти - застанала на облак,
витаеща в душата като птица,
разперила косата си гальовна
влиятелно, че сякаш си царица?

Коя си ти - летяща като песен
във въздуха треперещ, сред цветята,
напомняща онази чудна есен,
когато огън грееше сърцата?

Коя си ти - сновяща като призрак
в сънищата страшни, непробудни,
плашещо нетленна и прозираща,
препускаща във мислите ми лудо?

Коя си ти - искряща като огън,
пареща, горяща мойте длани,
пробуждаща и сееща тревога
в моето сърце - открита рана?

Коя си ти - спонтанна като вятър,
смъртоносна и държаща ме на мушка,
сякаш за да паднеш на земята
със силата на някоя градушка?

Коя си ти? До гроба ще те питам,
разравяйки увяхнали въпроси.
Или оставен сам с тъгата ще се скитам
една целувка докато изпрося...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валери Шуманов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Страхотен стих! Браво ти! Зем.
  • коя си ти? - очевидно тази, която не спира да те вълнува и е обсебила мислите ти..
    последните два стиха от стихотворението ти ми харесаха изключително много
    с обич
  • " Или оставен сам с тъгата ще се скитам
    една целувка докато изпрося..."- Желая ти от все сърце, да получиш не само целувка изпросена, а любов изгаряща, която няма да те остави да се скиташ сам с тъга в твоята душа! Прекрасно стихотворение! Поздрави от мен!
  • Много ти е добър този стих! Поне според мен- един от най- хубавите ти!
  • Със сигурност е любовтаНе я изпускай!
    Прегръдки!

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...