Коя си ти?
витаеща в душата като птица,
разперила косата си гальовна
влиятелно, че сякаш си царица?
Коя си ти - летяща като песен
във въздуха треперещ, сред цветята,
напомняща онази чудна есен,
когато огън грееше сърцата?
Коя си ти - сновяща като призрак
в сънищата страшни, непробудни,
плашещо нетленна и прозираща,
препускаща във мислите ми лудо?
Коя си ти - искряща като огън,
пареща, горяща мойте длани,
пробуждаща и сееща тревога
в моето сърце - открита рана?
Коя си ти - спонтанна като вятър,
смъртоносна и държаща ме на мушка,
сякаш за да паднеш на земята
със силата на някоя градушка?
Коя си ти? До гроба ще те питам,
разравяйки увяхнали въпроси.
Или оставен сам с тъгата ще се скитам
една целувка докато изпрося...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валери Шуманов Все права защищены
Не я изпускай!