2 нояб. 2008 г., 18:08

Коя си ти?

705 0 5
Коя си ти - застанала на облак,
витаеща в душата като птица,
разперила косата си гальовна
влиятелно, че сякаш си царица?

Коя си ти - летяща като песен
във въздуха треперещ, сред цветята,
напомняща онази чудна есен,
когато огън грееше сърцата?

Коя си ти - сновяща като призрак
в сънищата страшни, непробудни,
плашещо нетленна и прозираща,
препускаща във мислите ми лудо?

Коя си ти - искряща като огън,
пареща, горяща мойте длани,
пробуждаща и сееща тревога
в моето сърце - открита рана?

Коя си ти - спонтанна като вятър,
смъртоносна и държаща ме на мушка,
сякаш за да паднеш на земята
със силата на някоя градушка?

Коя си ти? До гроба ще те питам,
разравяйки увяхнали въпроси.
Или оставен сам с тъгата ще се скитам
една целувка докато изпрося...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валери Шуманов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Страхотен стих! Браво ти! Зем.
  • коя си ти? - очевидно тази, която не спира да те вълнува и е обсебила мислите ти..
    последните два стиха от стихотворението ти ми харесаха изключително много
    с обич
  • " Или оставен сам с тъгата ще се скитам
    една целувка докато изпрося..."- Желая ти от все сърце, да получиш не само целувка изпросена, а любов изгаряща, която няма да те остави да се скиташ сам с тъга в твоята душа! Прекрасно стихотворение! Поздрави от мен!
  • Много ти е добър този стих! Поне според мен- един от най- хубавите ти!
  • Със сигурност е любовтаНе я изпускай!
    Прегръдки!

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...