Коя си ти - застанала на облак,
витаеща в душата като птица,
разперила косата си гальовна
влиятелно, че сякаш си царица?
Коя си ти - летяща като песен
във въздуха треперещ, сред цветята,
напомняща онази чудна есен,
когато огън грееше сърцата?
Коя си ти - сновяща като призрак
в сънищата страшни, непробудни,
плашещо нетленна и прозираща,
препускаща във мислите ми лудо? ...