2.11.2008 г., 18:08 ч.

Коя си ти? 

  Поезия
561 0 5
Коя си ти - застанала на облак,
витаеща в душата като птица,
разперила косата си гальовна
влиятелно, че сякаш си царица?

Коя си ти - летяща като песен
във въздуха треперещ, сред цветята,
напомняща онази чудна есен,
когато огън грееше сърцата?

Коя си ти - сновяща като призрак
в сънищата страшни, непробудни,
плашещо нетленна и прозираща,
препускаща във мислите ми лудо?

Коя си ти - искряща като огън,
пареща, горяща мойте длани,
пробуждаща и сееща тревога
в моето сърце - открита рана?

Коя си ти - спонтанна като вятър,
смъртоносна и държаща ме на мушка,
сякаш за да паднеш на земята
със силата на някоя градушка?

Коя си ти? До гроба ще те питам,
разравяйки увяхнали въпроси.
Или оставен сам с тъгата ще се скитам
една целувка докато изпрося...

© Валери Шуманов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Страхотен стих! Браво ти! Зем.
  • коя си ти? - очевидно тази, която не спира да те вълнува и е обсебила мислите ти..
    последните два стиха от стихотворението ти ми харесаха изключително много
    с обич
  • " Или оставен сам с тъгата ще се скитам
    една целувка докато изпрося..."- Желая ти от все сърце, да получиш не само целувка изпросена, а любов изгаряща, която няма да те остави да се скиташ сам с тъга в твоята душа! Прекрасно стихотворение! Поздрави от мен!
  • Много ти е добър този стих! Поне според мен- един от най- хубавите ти!
  • Със сигурност е любовтаНе я изпускай!
    Прегръдки!
Предложения
: ??:??