17 апр. 2025 г., 04:58

Която всъщност си ще ти припомня...

470 7 15

Която всъщност си ще ти припомня

с душевните си, живи откровения.

Без себе си далече и бездомна

чаровността е в снежни измерения.

 

Изящните лъчи на нежността

прегръщат те пак с благи просветления.

За да ликува с тебе любовта

прокуждам всички тягостни съмнения.

 

Завръщането ти към теб самата

преражда по-красиво пролетта.

Дърветата, тревите и цветята

с духа ти се събуждат по света.

 

Да бъдеш себе си е слънчев ден,

ухание, цъфтеж и храм свещен.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Асенчо Грудев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...