Която всъщност си ще ти припомня
с душевните си, живи откровения.
Без себе си далече и бездомна
чаровността е в снежни измерения.
Изящните лъчи на нежността
прегръщат те пак с благи просветления.
За да ликува с тебе любовта
прокуждам всички тягостни съмнения.
Завръщането ти към теб самата
преражда по-красиво пролетта.
Дърветата, тревите и цветята
с духа ти се събуждат по света. ...