12 июн. 2007 г., 14:21

Козичката Шура

1K 0 9
Имаше козичка - Шура!
Беше невъзможно щура!

Бе начетена и умна!
Бе добра и сладкодумна!

Всяка сутрин Шура става
и със спорт се занимава.

Тя обича да потича,
и гимнастика обича.

После анцуга събува,
във басейна да поплува,
да поскача на батута.

После Шура се изтупа
и, по градските павета,
стъпва горда и напЕта!

Срещнат ли я, на мъжете
им омекват коленете -
Шура, като се разхожда,
с токчетата ги пробожда!

А пък грубите козища,
със увиснали месища,
спират и я гледат прави,
и въздъхват с явна завист:

- Ех, да имах таз фигУра!

Ала не - една е Шура!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ангел Чортов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Ангар, много готина тази щура Шура!!!
  • След работа много добре ми идва този стих!!! Поздрави, Ангар!!!
  • Благодаря ви, които харесахте това весело стихче. То е от стихотворенията ми за деца. Написано беше само като една закачка към Шура, но много й прилегна!
  • Поздрави!!!
    Владееш "козята" психология
  • Добрата фигура не е само даденост тя иска грижи, а ти Ангар пак ме усмихна за което ти благодаря!
    И аз обичам хумора във стиховете ти!

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...