2 мая 2005 г., 10:29

Крадец

1.6K 0 1
Крадец (посветено на Бори)

Обичал ли си някога така безумно,
че себе си до край да раздадеш?
Таил ли си в сърцето си частица от любов,
за която си способен да умреш?
Не! Нали? И затова незнаеш...
Погубваш нейни чувства и мечти
без да се замислиш, че я нараняваш,
а тя отново е готова мълчаливо да прости
без прошка ти да заслужаваш.
Колко още от душата и ще грабиш?
Нима всичко, за което до вчера идваше не взе?
А днес дошъл си за какво? -
Отново празни да оставиш тези две,
протегнати към теб ръце.
И утре тя отново ще те чака,
готова последното от себе си да ти даде,
без дори да осъзнава, че е вече "празна",
че е останала внезапно без сърце.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ралица Божкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...